ЖЕГА
Автор:Генка Богданова
Лятото за глътка въздух моли.
Птиците от жажда онемяха.
Листите на тъжните тополи
към дъжда молитви зашептяха.
Сухото корито на реката,
тъжно като ялова утроба,
унесено бленува за водата,
погубена от огнена прокоба?
Слънцето, застинало в небето,
земята в зноен плащ обгърна.
Задъхано от жегата полето
повехна, залиня , посърна…
Замлъкнаха и смях и песен,
погубени без жал от маранята.
В денят, от огнения ад донесен,
измъчена предаде се земята.
Напукаха се устните й жарки,
зарони жито като сълзи топли.
Оплакаха я тъжните жътварки,
песента превърнали във вопли.