Болгарские поэты - Пейо Яворов - Вълшебница

Дафинка Станева
Вълшебница

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.


Волшебница

Душа моя - смиренная рабыня,
твоей душой плененная. Отныне
душа моя в твои глаза глядит,
она тебя смиренно заклинает
и молит, молит.Год за годом тает...
Твоя душа-волшебница молчит.

Моя душа томится жгучей жаждой,
но все молчит в ответ на зов мой каждый
твоя душа, дитя и божество...
Твои глаза молчат...Не отвечает
душа твоя. Ужель ее смущает
волшебное свое же торжество?

Перевод на русский язык: В.Соколова