Валентина Радинска Гимн Химн

Красимир Георгиев
„ХИМН” („ГИМН”)
Валентина Димитрова Радинска (р. 1951 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Надежда Кондакова


Валентина Радинска
ХИМН
                К.
               
Ако умра преди теб –
не бързай да ми затвориш очите;
сложи ми пръстените сребърни и гривните вити,
скрий ми една тетрадка и някакъв молив малък,
че не се знае какво ни чака оттатък.

Ако умреш преди мен –
в живота какво ли не става!, –
най-после ще ти призная: само ти ми беше останал;
ще целуна дългите пръсти с тяхната нежност тъмна
и сърцето ти, дето ми светеше в дните стръмни.

След това ще бъда готова –
тук без тебе какво да правя;
врагове ще ме помнят дълго и приятели ще ме забравят,
пак ще светят накичени сцени и спектакли ще се играят:
съжалявам само, че няма да видим края...

Затова пък ще чуем как зрънце въздъхва,
едно коренче бяло как разбутва пръстта,
как подземни води го поят и напътстват,
как по детски разглежда и харесва света;
как се надига – жизнерадостен троскот –
имена и години да заличи,
и любовта ни да скрие най-после
от чужди очи.


Валентина Радинска
ГИМН (перевод с болгарского языка на русский язык: Надежда Кондакова)
                К.

Если раньше умру – мне глаза закрывать не спеши,
а витые браслеты и кольца на пальцы надень,
спрячь тетрадку мою, заостри мои карандаши, –
мы не знаем, что там, где могильная темень и тень.

Если раньше умрёшь – и такое случается тоже! –
Ты единственным был! – наконец-то признаюсь легко
и прижму я к губам твои пальцы с их тёмною дрожью,
твоё сердце, светившее мне далеко-далеко.

Вот и всё. А теперь я к любому исходу готова –
что мне здесь без тебя? В темноте не увидеть ни зги.
Будут те же спектакли, и сцена, и занавес – снова,
позабудут друзья и надолго запомнят враги.
Жаль, что мы не досмотрим всего представленья земного…

Но зато мы услышим, как зёрнышко в поле вздыхает,
как растёт корешок, белизной повторяющий снег,
как подземные воды его осторожно питают
и по-детски восторженно смотрит он, как человек,
как пырей жизнерадостный хочет прорваться сквозь годы,
залечить имена, влить им вечнозелёную кровь
и от глаз посторонних навеки у горнего входа
спрятать нашу любовь.