Аз в някоя безсънна нощ ще ти почукам,
загърбила и гордостта, и своя срам.
През някоя презоблачна пролука
луната ще просветне като в храм.
Ще спят отдавна всичките светии
и Господ ще отдъхва уморен.
А зной, дошъл от земните пустини,
ще те притегли в този миг към мен.
И ще забравим думи в стих и проза,
обзети от любовния екстаз.
Ще се стопи небесната угроза
пред святата ни същност: ти и аз.
Лиричен край:
По-светла, преродена ще си ида,
докоснала любовния безкрай.
Светиите и Бог ще ни завидят
за този миг в намерения рай.
Епичен край:
По-светла след греховното ни чудо,
докоснала любовния безкрай,
ще си отида с вечната заблуда,
че съм намерила изгубения рай.