Красимир Георгиев
„ПРАТЕНИКЪТ НА ПЕТЛЬОВОТО ГРЕБЕНЧЕ”
Роман-приказка за змейове, дракони и други чудовища
Красимир Георгиев
„ПОСЛАННИК ПЕТУШИНЫХ ГРЕБНЕЙ”
Роман рассказ о змеях, драконах и других чудовищах
Съдържание http://www.stihi.ru/2013/11/16/759
Перевод: Николай Штирман
ГЛАВА ДВАДЦАТЬ ПЕРВАЯ, В КОТОРОЙ
ПОРТНЫЕ ШЬЮТ РАЗНЫЕ ШТАНИНЫ, УКРАДЕН БЫЛ ХВОСТ ВРЕМЕНИ
И ТЕМ НЕ МЕНЕЕ В ОДНОМ МЕСТЕ СОБРАЛОСЬ ТАК МНОГО РАДОСТИ
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА, В КОЯТО
ШИВАЧИТЕ ШИЯТ РАЗЛИЧНИ КРАЧОЛИ, ОТКРАДНАТА Е ОПАШКАТА НА ВРЕМЕТО
И ВЪПРЕКИ ТОВА НА ЕДНО МЯСТО Е СЪБРАНА ТОЛКОВА МНОГО РАДОСТ
– Имаме сведения за два нови заговора, Ваше превъзходителство! – обърна здравото си око към цар Петльово гребенче Куригу Злия.
– Пак ли? – потъна от страх в трона Петльово гребенче.
Въпреки че на младини беше боен петел, след сребролюбието страхът бе второто основно качество в характера на цар Петльово гребенче. За да довършиме портрета му, ще споменем и неговото трето основно качество – запалянковщината – от малък Петльово гребенче обожаваше футболните мачове.
– Пак! – потвърди първият министър на правосъдието и петлите. – Единия крачол на новите панталони на Ваше превъзходителство главният царски шивач е ушил с половин милиметър по-дълъг от другия крачол, а това, според разпоредбите ми на пазител на интересите на короната, е явен шантаж срещу Ваше превъзходителство. Но благодарение на усилията на Вашите слуги – оправи Куригу Злия черната си превръзка, дала повод на главния готвач Дундьо преди известно време да сподели със заместник-главния готвач Шкембо, който още на другия ден стана главен готвач: „Какъв ти съдия бе, брат, това е истински пират!”, – операция „Криви гащи” е прекъсната в зародиш, а главният царски шивач...
– Смърт! Смърт за предателя! – бързо присъди Петльово гребенче и отново потъна в меките възглавници на трона.
– Правилно решихте, Ваше превъзходителство – усмихна се снизходително-почитателно първият министър на правосъдието и петлите Куригу Злия. – Аз вече наредих на главните царски кучкари Кукуляз и Петух да нахранят с него животинките.
Куригу Злия сметна за излишно да влиза в подробности, че предишния ден нещастният главен шивач, който бе настинал и чувстваше силни болки в кръста, не бе успял да му се поклони „доземи”, изискване на протокола и разпоредбите на самия Куригу.
– Правилно решихте, царю! – надигна гребен изпод лявото царско коляно Кококош Кокоши крак, първи съветник на царския жезъл.
– Чудесно решение! – помръдна към дясното коляно на трона столчето си на втори съветник на царския жезъл Кококок Бройлер.
– Хм! – изгледа ги презрително Куригу Злия. Той никак не обичаше царските съветници, а ако бъдем искрени, ще споделим, че едноокият прокурор никак не обичаше никого. Впрочем необичането бе взаимно, но страхът пред първия министър на правосъдието и петлите караше царските велможи да му се подмазват.
В интерес на истината ще трябва да допълним, че в царството на цар Петльово гребенче никой не обичаше никого.
– Хм! – продължи Злия. – Вторият заговор срещу Ваше превъзходителство е разкрит сред доставчиците на ябълки за царската трапеза. Установено и доказано е, че доставчиците на ябълки умишлено не са измивали дръжките на ябълките, за да могат после да разпространят интригата, че царят е нечистодръжков.
Куригу забрави да допълни, че предишния ден доставчиците на ябълки за царската трапеза бяха отказали да му дадат безплатно товар с плодове, защото бяха новички в бранша и не знаеха, че на първия министър на правосъдието и петлите не трябва да се отказва нищо.
– Смърт! – реши съдбата на доставчиците Петльово гребенче.
– Правилно! – одобри присъдата първият съветник на царския жезъл Кококош Кокоши крак.
– Великолепно решение, царю! – изкукурига вторият съветник.
– Хм! – изгледа ги презрително Куригу Злия и излезе от тронната зала, за да открива нови заговори.
– Всъщност, не е съвсем правилно... – осмели се да допълни Кококош Кокоши крак.
– И не е съвсем великолепно... – подкрепи го Кококош Бройлер, след като се увери, че Злия си е отишъл.
– Как така? – погледна първо към лявото, а след това към дясното си коляно Петльово гребенче.
– Шивачите винаги шият единия крачол по-дълъг от другия, инак нямаше да са шивачи... – уточни първият съветник.
– А доставчиците на ябълки никога не мият дръжките и семките на плодовете... – мъдро допълни вторият съветник.
– Куригу иска да обезлюди царството! – в хор казаха Кокоши крак и Бройлер. – Той измисля заговори, царю, за да си присвоява имуществото на осъдените.
– Как така? – погледна пак отляво надясно към колената си царят. – Нима богатствата на заговорниците не отиват в царската хазна?
– Съвсем не! – отново в хор му отговориха Кококош и Кококок. – Според специална разпоредба на Куригу богатствата на заговорниците стават притежание на този, който е открил заговора. А тъй като заговорите открива само Злия...
– Заслужава да се помисли над въпроса – съгласи се Петльово гребенче, който винаги е имал слабост към богатствата. – Ще помисля! Но за днес стига служебни въпроси, искам веселие! Повикайте моите главни забавлячи: първия царски ласкател Гуньо, първия царски готвач Шкембо, главния специалист по кокоши въпроси Шмугльо, първия царски доносчик – царицата на сивокореместите Токлиментувина, старшия секретар Секретар-старши и първата придворна дама Галина. Заповядвам на цялата царска свита да ме весели! Донесете и клетката с акробатчето...
Но тъй като на нас, деца, главните забавлячи на цар Петльово гребенче не са ни толкова интересни, ще се върнем на бойното поле край изворите на Илизана, където...
...Видял саможертвата на своята любима Елиа, цар Петко плачеше. И стана точно тъй, както бе предсказал Мъдрецът на чичо Геш – жестоката сълза изпадна от сърцето на цар Петко и потъна вдън земя. Петко, Момчето, Амигу, Секретаря, Иф и три хилядите войника и половин полуполковник, останали от царската армия, наобиколили мъртвото жеравно момиче, плачеха. И слънцето, заело половината небе над големия орех, също плачеше. Беше пладне.
Спокоен, кой знае защо, остана само мустакатият Коко. Не, деца, не бързайте да обвинявате нашия добър приятел с професия разказвач на приказки в липса на милосърдие; много пъти се убеждавахме, че зад проскубаните му от времето пера и перушина се крие голямо и честно сърце. Коко мислеше, светкавично и упорито търсеше в паметта си нещо петелът, научил от приказките, че сълзите пречат на мисълта. Затова бяха сухи очите му. Трябва да се намери живецът, трябва, повтаряше наум и за кой ли път отново разпитваше паметта си. Звездата на богатството на великана Ямгивсякакви? Не, тук звездата е безсилна. Живата вода от езерото на гномовете? Не, експлозията в Пета зала на Училището за магове бе строшила бутилката на Джин-Мин, а леденото езеро е далеч, далеч. Къде е живецът, който ще върне светлината в очите на хубавата Елиа? Къде? От мъдростта в приказките бе научил Коко, че има такъв живец. Как да изпъди смъртта, тази дяволска черна смърт?
– Черна смърт? – подскочи Коко. – Черната вещица от Четвърта зала, уплашила се от приказката за Мая и светулката? Обещанието!
Чак неприлична при дадената тъжна обстановка изглеждаше за околните засмяната мустаката физиономия на петела Коко. Той разпери крила и скочи върху трупа на гътналия се под ореха Василиск. И засъска:
– Ржзсссржзссссржзссс...
– Полудя ли? – разтревожи се Секретаря, но Коко не му обърна внимание:
– Ржзсссржзссссржзссс...
И изведнъж посред бял ден заелото половин небе слънце започна да се скрива. Да изчезва.
– Ржзсссржзссссржзссс... – съскаше мустакатият.
– Слънчево затъмнение! – каза Амигу. – Дори природата тъжи за нашата Елиа.
– Ржзс... – пълна тъмнина.
– Кой смее да ме безпокои? – гръмна увеличената сякаш от хиляда високоговорителя въздишка.
От черния гипс на тъмнината отекна тази въздишка, от пълното и гладно Нищо, притиснало земята с дълги пръсти и мляскащо ненаситно.
– Черна вещице, ти ли си? – чу се гласът на Коко.
– Да, аз, Самата Черна Смърт По Бели Гащи, хи-хи-хи-хи... Кой бърза, кой още иска да види красотата ми? О...
Навярно познала Момчето, Секретаря и Коко, тя млъкна.
– Обещанието, скъпа Черна – смело продължи гласът на бойния петел, – нали не си забравила, в Четвърта зала на Училището за магове обеща, че ако успеем да се измъкнем от безпощадните ти и щастливи пръсти, ще ни направиш подарък.
„...шест-пет-четири-три-две-едно..., шест-пет-четири-три-две-едно...” – премигваха каго звезди секундите.
– Чуваш ли, Черна смърт? Обещанието! Стоте години! Елиа...
– Чувам! И помня! Не се съмнявайте в паметта ми! – въздъхна Черната вещица.
„...шест-пет-четири-три-две-едно-нула...” – прехвъркаха секундите-прилени.
И грейна слънцето, отново закри половината небе.
Смъртта я нямаше...
– Къде съм? – отвори сини очи жеравното момиче.
– Жива! – прегърна я цар Петко.
– Жива, нашата Елиа е жива! – ликуваше бойното поле, превърнало се в най-мирното и щастливо поле. Ех, защо не бяхте там, деца, да видите толкова много радост на едно място...
А кацналият върху сразения Василиск Коко Коков произнесе пред изворите на Илизана реч за опашката на времето. Ето речта на Коко Коков:
– Летеше си открай време Времето, яхнало едно хвърчило. Лъчите му огряваха хора и животни, птици и риби.
Реши кака Сврака да открадне опашката на хвърчилото, за да си направи панделки. Но сбърка и вместо опашката на хвърчилото открадна опашката на Времето.
В същия миг изчезна половината от времето на земята. Изчезнаха игрите, например, защото се намираха в опашката на Времето, открадната от кака Сврака.
Изчезнаха и сънищата, защото какви ти сънища, като няма игри!
Тръгна Елунка да търси опашката на Времето, за да я върне на Времето.
Намери Елунка кака Сврака заспала. Взе от гнездото опашката на Времето и вместо нея остави червената си панделка.
После Елунка завърза опашката на Времето за един балон, който се издигна е-е-е-ей – чак горе. А на земята отново се появиха сънищата. И игрите.
---------------
Перевод: Николай Штирман
ГЛАВА ДВАДЦАТЬ ПЕРВАЯ, В КОТОРОЙ
ПОРТНЫЕ ШЬЮТ РАЗНЫЕ ШТАНИНЫ, УКРАДЕН БЫЛ ХВОСТ ВРЕМЕНИ
И ТЕМ НЕ МЕНЕЕ В ОДНОМ МЕСТЕ СОБРАЛОСЬ ТАК МНОГО РАДОСТИ
– У нас есть информация о двух новых заговорах, Ваше Превосходительство! – Повернул здоровый глаз к царю Петушиных гребней Куриги Злой.
– Опять? – Вжался в трон от страха Петушиный гребень.
В молодости он был боевым петухом, но вследствие сребролюбия, страх стал вторым основным качеством в его характере. Для окончательного уточнения его портрета, отметим его третью главную особенность – с малых лет он обожал футбольные матчи.
– Опять! – Подтвердил первый министр юстиции и петухов. – Одну штанину новых штанов для Вашего Превосходительство королевский портной сшил на пол миллиметра длиннее другой, и, в соответствии с положением об охране интересов короны, здесь четко просматривается шантаж против Вашего Превосходительства. Но благодаря усилиям Ваших слуг, – поправил Куриги Злой черную повязку, которая дали повод шеф-повару Дундьо некоторое время назад поделиться с заместителем шеф-повара Шкембо, который на следующий день стал шеф-поваром: „Этот судья, брат, был настоящий пират!”, – операция „Кривые штаны” была прервана в зародыше, а главный королевский портной...
– Смерть! Смерть предателям! – Быстро решил Петушиный гребень и снова погрузился в мягкие подушки трона.
– Правильно решили, Ваше Превосходительство – снисходительно – уважительно улыбнулся первый министр юстиции и петухов Куриги Злой. – Я уже заказал главным королевским кухаркам Кукулиаз и Петунье приготовить из них корм для животных.
Куриги Злой считал нецелесообразным вдаваться в подробности, что в предыдущий день несчастный главный портной, который был больным и чувствовал сильную боль в спине, не смог поклониться ему „до земли” как требовали того протокол и положение самого Куриги.
– Правильно решили, царь! – Обратился к царю, сидящий на его левом колене, Кокош куриная нога, первый советник скипетра короля.
– Отличное решение! – Переместился с правого колена на спинку стула второй советник скипетра царя Кокок Бройлер.
– Хм! – Посмотрел на них презрительно Куриги Злой. Он ненавидел советников царя, и если быть честным, мы должны сказать, что одноглазый прокурор не любил никого. Кроме того эта нелюбовь была взаимной, но страх перед первым министром юстиции и петухов заставлял королевских вельмож преклоняться перед ним.
На самом деле, нам придется добавить, что в царстве короля Петушиных гребней никто никого не любил
– Хм! – Продолжал Злой. – Второй заговор против Вашего Превосходительства был обнаружен среди поставщиков яблок к царскому столу. Доказано, что поставщики намеренно поставляют не мытые яблоки, чтобы затем распространились слухи, что король нечистоплотен.
Куриги забыл дополнить, что вчера поставщики яблок к королевскому столу отказались дать ему бесплатно фруктов, они были новички и не знали, что первому министру юстиции и петухов не должно быть отказа ни в чём.
– Смерть! – Решил судьбу поставщиков Петушиный гребень.
– Именно так! – Подтвердил предложение царя первый советник жезла Кокош куриная нога.
– Отличное решение, царь! – Пропел второй советник.
– Хм! – Посмотрел на них презрительно Куриги Злой и покинул тронный зал, чтобы открывать новые заговоры.
– На самом деле, не совсем правильно... – осмелился дополнить Кокош куриная нога.
– И это не очень хорошо... – поддержал его Кокок Бройлер, заметив, что Куриги Злой уже ушёл.
– Как? – Посмотрел Петушиный гребень налево, потом на петуха, сидящего на правом колене
– Всегда портные шьют одну штанину длиннее другой, иначе они не были бы портные... – сказал первый советник.
– А яблоки поставщики не моют для лучшей сохранности плодов и их семян... – мудро добавил второй советник.
– Куриги хочет обезлюдеть царство! – В унисон сказали Кокош куриная нога и Кокок Бройлер. – Он измышляет заговоры против царя, чтобы присвоить себе имущество осужденных.
– Как? – Оглянулся слева направо Петушиный гребень. – Разве богатства заговорщиков не отходят в царскую казну?
– Вовсе нет! – Опять хором ответили ему Кокош и Кокок. – В рамках специального предоставления Куриги богатства заговорщиков принадлежат тем, кто обнаружил заговор. И так как участников находит только Злой...
– Стоит подумать над этим вопросом – согласился Петух гребень, который всегда питал слабость к богатству. – Я подумаю! Но на сегодня служебных вопросов достаточно, я хочу веселья! Позвоните моим главным забавникам: первому королевскому сердцееду Гуньо, первому королевскому повару Шкембо, главному специалисту по курам Шмугло, первому царскому доносчику – королеве Токлиментувина, старшему Секретарю и первой придворной даме Галина. Принесите и клетку с акробатами.
Но эти забавы короля Петушиного гребня для нас, дети, не так интересны, поэтому мы вернемся на поле боя возле родников Илизаны, где...
...Увидев самопожертвование своей любимой дочери, король Петко заплакал. И сталось так, как предсказывал мудрец дяди Геша – жестокая слеза упала с сердца царя Петко и исчезла с глаз долой. Петко, Мальчик, Амиго, Секретарь, Иф и три тысячи солдат, и половина полуполковник жхоставили королевскую армию и, плача, окружили мертвую девочку журавлей. И солнце, занимая половину неба над большим орехом, также плакало. Был полдень.
Спокойным, почему то был только усатый Коко. Нет, дети, не спешите винить нашего хорошего друга и профессионального рассказчика в отсутствии сострадания; мы много раз убеждались, что за его прореженными временем перьями и пухом лежит большое и честное сердце. Коко думал быстро и настойчиво, что-то искал в памяти, какое-то извлечение из сказок, но слёзы мешали ему. При этом глаза его были сухими. Нужно найти сердцевину, нужно, повторял он про себя вновь и вновь, но память каждый раз подводила его. Звезда богатства гиганта Многояда? Нет, звезда тут бессильна. Живая вода из озера гномов? Нет, взрыв в пятом зале Школы Магов сломал бутылку Джин-Мина и ледяное озере далеко. Где тот источник жизненной силы, который принесет свет в глаза прекрасной Элиа? Где? Мудрость, которую почерпнул Коко из сказок, придавала ему уверенности в том, что можно возвратить жизнь. Но как изгнать смерть, эту дьявольскую черную смерть?
– Черная смерть? – Коко подпрыгнул. – Чёрная ведьма из четвертой комнаты, страшная сказка о Майе и светлячке? Обещание её!
Довольно непристойной в той конкретной печальной ситуации, казалось, выглядела физиономия Коко, улыбающаяся сквозь усы. Он расправил крылья и прыгнул на труп Василиска, лежащего под орехом. И зашипел:
– Ржзссржзссссржзссс...
– Вы с ума сошли? – С тревогой спросил Секретарь, но Коко проигнорировал его:
– Ржзсс...
И вдруг средь бела дня потемнела половина неба, солнце начало исчезать. И исчезло.
– Ржзсс... – шипели усы.
– Солнечное затмение! – Сказал Амиго. – Даже природа скорбит о нашей Элиа.
– Ржесс... – полная темнота.
– Кто смеет беспокоить меня? – Прогремел в вышине вздох как тысяча динамиков.
Черной штукатурки тьма повторила этот вздох, явилось голодное Ничто, с длинными пальцами, прижатое к земле и ненасытно чавкающее.
– Черная ведьма, ты? – послышался голос Коко.
– Да, я очень Черная смерть в белых трусиках, хи-хи-хи-хи... Кто такой борзый, кто еще хочет видеть мою красоту? Ох...
Наверное, узнав Мальчика, Секретаря и Коко, она остановилась.
– Обещание Ваше Черная – смело произнёс бойкий петух – вы не забыли, что в четвертом зале Школы Магов пообещали, если мы сможем счастливо избежать Ваших цепких и безжалостных пальцев, то Вы сделаете нам подарок.
„...Шесть-пять-четыре-три-два-один... Шесть-пять-четыре-три-два-один...” – мелькали как звёздочки секунды.
– Слышишь ли, Чёрная смерть? Обещание. Сто лет. Элиа…
– Я слышу! И помню! Нет сомнений в моей памяти! – Вздохнула Черная ведьма.
„...Шесть-пять-четыре-три-два-один-ноль...” – пролетали секунды.
И солнце осветило снова полнеба.
Смерть ушла...
– Где я? – Открыть голубые глаза девушка журавлей.
– Жива! – Обнял её король Петко.
– Жива, жива наша Элиа! – Ликовали все, и поле боя превратилось в самое мирное и счастливое поле. Ну, почему вы не были там, дети, могли бы увидеть столько радости в одном месте...
А расположенный на поверженном Василиске Коко Коков решил у истоков реки Илизаны произнести очередную речь. Вот речь Коко Кокова:
– Летело как-то Время верхом на одном змее. Его лучи сияли для людей и животных, птиц и рыб.
Сорока сестра решила украсть хвост воздушного змея, чтобы сделать из них ленточки. Но ошиблась, и украла вместо хвоста воздушного змея хвост Времени.
В тот же миг ушла половина времени на земле. Пропали игры, например, потому, что мы находимся в хвосте времени, похищенном сестрой Сорокой.
И исчезли мечты, какие могут быть мечты, если нет игры!
Елунка отправилась на поиски хвоста, чтобы вернуть его Времени.
Нашла Елунка сестру Сороку спящей. Она взяла хвост Времени, а вместо него оставила в гнезде красную ленточку.
Потом Елунка связала хвост Времени в один пузырь, который поднялся эй-эй-эй, – прямо вверх. А на земле снова появились мечты. И игры.
http://www.stihi.ru/2014/09/29/2456
---------------