Мен някой ме попита в интернета:
"Поети има ли по вашите места?"
Отвърнах аз:"Судур е раждал и поети.
Ще преброиш ли майсторите на речта?"
Далах Стура до днеска все е четен,
от девет века е почитан той.
И пред неправдата позорно не мълчеше,
с перото остро хвърляше се в бой.
Байрам-халу в земята дагестанска
бе наша гордост, нашият гръбнак.
Судур прослави с обич, постоянство,
на целия народ той беше драг.
За Келентар сега ще ти разкажа -
със стихове - високи върхове.
Кавказ такива всеки ден не ражда,
с подобен дар, от Бог благословен.
У Зерифа са стиховете перли -
проблясват с мисъл, с чувства те искрят.
От родни източници сила черпят,
така малцина могат да творят.
За Куругли Рамиз тук спомен пазим,
макар че си отиде твърде млад.
Но пак словата му - крилати фрази -
днес ги повтарят беден и богат.
Шакир Стурви възпя достойнства родни,
в стиха му сякаш цвят в трева звъни.
Наздравиците, песните свободни
да не заглъхват за рода Жани!
Алимурад Шахдагви ни остави
във книги просветения си мир.
Той мислите като коне изправи,
шлифоваше ги като ювелир.
С това на този списък слагам края,
макар че още раждал е Судур.
Поетите от силни корени се хранят
и вдъхновяват ги върха Шах-даг и Стур".
Перевод с русского языка: Дафинки Станевой