Без листа натъжи се лесът.
В облак слънцето свети унило.
И на враната чувам гласа.
Лястовица на юг се е скрила.
Няма птици под стряхата. Тук
хорът техен тъй радостно слушах.
В мойте сънища бурни капчук
той за мен бе в душевната суша.
Разгоря есента свойта жар,
а от всякъде зима нахлува.
Аз си спомням красивия Яр,
а сърцето все пролет сънува.
Духат ветри. Ръмят дъждове.
Кратък ден през прозореца свети.
Облак пак в мен унилост зове,
пак в нощта ще ме трови несрета.
Идва утро. И с черния плащ
то душата в печали повлича.
Съзерцавах аз златен пейзаж,
ала пак есента не обичам.
Перевод с русского языка: Дафинки Станевой