Септември махна с лястовиче сбогом,
подгони златния табун на лятото.
На времето конете в изнемога
у нас неукротени гриви мятаха.
Разкъсали зелените одежди,
към тротоара кестени политаха.
В съдбовната предесенна надежда
незрими паячета ни оплитаха.
В пределите на любовта, честити,
сърцата в слънчев танц се разлюляха.
И в този луд неравноделен ритъм
узрели чувства като кестени валяха.