С теб разстоянията ни сближават -
противно на физичния закон.
В превзетата от любовта държава,
преминали през своя Рубикон.
С копнежи, прелетели километри,
с пленени думи в интернет-режим.
Отдавна не във възрастта на Вертер,
епистоларно в стихове тъжим.
А щом се срещнем, ще горим самотни
зад думите на деловия стил.
С ням упрек към сърцата неграмотни
на чувствата си зноя ще пестим.
Ще давим порива в безсънни бездни,
сто мълнии ще угасим в кръвта.
Но пак, но пак в душите многозвездни
галактики от нежност ще цъфтят...