Как искам аз в Судур да се завърна,
когато зеленеят се моравите
и ручеите към реката бързат,
а майката-земя живот дарява.
Да видя върховете.Да си спомня
мегдана - място за младежка глъч.
Красавиците, на ръце със стомни.
Ах, памет, не запалвай своя лъч!
Припомням си стадата и овцете,
немирни птици в стряхата на трем.
Летят пчели, събират си прашеца,
играем ние, агънца пасем.
Как искам аз да гледам, че се рее
балона волен, литнал над Шах-даг.
Да слушам лястовицата как лее
за роден край позната песен пак.
Превод: Дафинка Станева