Много дни тя чакаше сина си
да се върне от далечен път.
Болест я сушеше в дните къси,
както жар - на извора гласът.
Близката и смърт е неизбежна,
до леглото и родата бди.
Пред кончината си иска нежно
със сина си скъп да се прости.
"Той за болестта едва ли знае?" -
шепне си, по-бледа и от смин.
И за болката си тя нехае -
оправдава родния си син.
"Може би сняг прохода покрива,
или нещо се е случило по път?
Може би колата ремонтира?" -
Сто въпроса в нея се тълпят.
Тежки са последните минути,
плъзва към сърцето хладина.
И с въздишка скръбна и нечута
си отива старата жена.
След дванадесет недели само
чедото на гроба се вести.
За да се дивят на любовта му,
то оградката най-щедро позлати.