Ето - с теб отново се видяхме
край морето - изумрудна шир.
С упреци притиска днес раздялата
радостта във нашите души.
Гледаме се с обич безпределна,
погледите мислите четат.
Славеите пеят полудели,
химните в сърцата ни звучат.
Щастието в мен трели извива,
с теб летя в любовния простор.
Само болката сърцето свива,
смесвайки се с радостен възторг.
- Вас защо ви чака пак разлъка? -
бурно в мен сърцето зашумя.
- Даде ни съдбата тая мъка! -
казах. И езикът онемя.
Превод: Дафинка Станева