Бе за мене до днес любовта непонятна -
ти запали ме с огън и мълниен плам.
Като кон ме понесе любовният вятър
и засвети денят ми в небесния храм.
Аз не бях съчинявал и стихове, рими -
ти ми даде перо в отредения час.
Градоносна вълна - любовта покори ме.
Затова пиша днес как изгарям от страст.
Аз не знаех какво е страдание, жажда.
И душата изгуби покоя сега.
Мислех си: любовта като извор се ражда,
а разля се във нас - пълноводна река.
Аз сънувам ли тая магия извечна?
И наяве ли властвам в любовни земи?
И защо са за мен тези мъки сърдечни?
Умолявам те, с теб ги вземи!
Превод: Дафинка Станева