Море, не съм те виждал от години,
но как копнея за сребристите бразди!
Днес с учените спора ще отмина,
че тук били са моите деди.
И сигурно затуй с любов безмерна
обичаме и теб, и родния Шах-даг*.
И скъп за нас е на прибоя ти рефрена,
тъй, както изгледа с орли на връх със сняг.
Мнозина теб те смятят за солено,
ала за мен по-сладко си от мед.
Аз вдишвам твоето спокойствие зелено,
разбирам настроенията ти безчет.
Омайва ме смарагдената гама,
пътеката на будната луна.
Възглавница ми е крайбрежен камък,
но красотата гони ми съня.
Душа оставил тук, аз бързам вкъщи
подир раздяла трудна с твоя бряг.
Но в края на пелазгите* ще се завръщам,
за да те видя като сродник пак.
*Шах-даг планина в Кавказ, в подножието на която е родното село на поета
*пелазги - деди на лезгинците и на славяно-русите
Превод: Дафинка Станева