„СУНГАРИЙСКИЕ БОЛОТА”
Пётр Степанович Комаров (1911-1949 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА
Ти гледаш невярващо от самолета –
не виждаш под теб обичайни земи:
мочурища глухи редят се проклето,
лежат езера в далнината сами.
Тревите треперещи шепнат и вяхнат,
а чибис оплаква съдба и тъжи,
досущ йероглиф е там сивата чапла,
замръзнало в човката жаба държи.
Зелени и жълти, и рижи лекета –
все тез пълноводия, храсти, блата.
Навярно и Бог не желае да гледа
от синята вис към недраги места.
Бездънни тресавища. Разлив. Потиска
зелена и жълта, и рижа мъгла.
Дори да лети горе никой не иска.
Пехота да мине тук как е могла?
* Чибис – блатна птица, калугерица.
Ударения
СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА
Ти гле́даш невя́рвашто от самоле́та –
не ви́ждаш под те́б обича́йни земи́:
мочу́ришта глу́хи редя́т се прокле́то,
лежа́т езера́ в далнина́та сами́.
Треви́те трепе́решти ше́пнат и вя́хнат,
а чи́бис опла́ква съдба́ и тъжи́,
досу́шт йерогли́ф е там си́вата ча́пла,
замръ́знало в чо́вката жа́ба държи́.
Зеле́ни и жъ́лти, и ри́жи леке́та –
все те́з пълново́дия, хра́сти, блата́.
Навя́рно и Бо́г не жела́е да гле́да
от си́нята ви́с към недра́ги места́.
Бездъ́нни треса́вишта. Ра́злив. Поти́ска
зеле́на и жъ́лта, и ри́жа мъгла́.
Дори́ да лети́ го́ре ни́кой не и́ска.
Пехо́та да ми́не тук ка́к е могла́?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Комаров
СУНГАРИЙСКИЕ БОЛОТА
Ты вниз поглядел из окна самолёта, –
И ты не увидел привычной земли:
Глухие разводья, протоки, болота,
Озёра и топи лежали вдали.
Там чахлые травы шептались и дрогли
И плакали чибисы, злясь на судьбу,
И серая цапля, как иероглиф,
Стояла – должно быть, с лягушкой в зобу.
Зелёные, жёлтые, рыжие пятна –
Всё те же разводья, болота, кусты.
Наверно, и Богу глядеть неприятно
На эти места с голубой высоты.
Бездонные топи. Озёра. Болота.
Зелёная, жёлтая, рыжая мгла.
Здесь даже лететь никому неохота.
А как же пехота всё это прошла?
1945 г.
---------------
Руският поет и публицист Пьотр Комаров (Пётр Степанович Комаров) е роден на 12/25 юли 1911 г. в с. Боево, Новгородска губерния. От 1918 г. живее в Далечния Изток. Завършил е селскостопански техникум в гр. Благовещенск. Първите му публикации са от 1927 г. Работи във в. „Набат молодежи” (от 1929 г.), публикува поезия, разкази, очерци и фейлетони в издания като „Тихоокеанская звезда”, „Амурская правда”, „На рубеже” и др. Автор е на стихосбирките „У берегов Амура” (1940 г.), „Время бесстрашных” (1941 г.), „Как пруссак попал впросак” (1942 г.), „С Востока на Запад” (1943 г.), „Хинганский родник” (1945 г.) и „Золотая просека” (1945 г.). През 1945 г. е кореспондент на ТАСС за военните действия на Далекоизточния фронт и голяма популярност добиват поетичните му цикли „Маньчжурская тетрадь”, „Монгольские стихи” и „Корейские мотивы”. От 1943 до 1946 г. е председател на хабаровския отдел на Съюза на съветските писатели, член е на редакционната колегия на сп. „Дальний Восток”. Умира на 30 септември 1949 г. в гр. Хабаровск.