Виктор Хорольский Святое слово Свещена дума

Красимир Георгиев
„СВЯТОЕ СЛОВО”
Виктор Петрович Хорольский (1925-2018 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СВЕЩЕНА ДУМА

Съдбата руска на кантар делим.
Вий враг
                или приятел сте й тука?
– Как думата „родина” да редим:
да пишем с главна
                или с малка буква? –

зададе ми въпрос обикновен
един добър мой ученик с въздишка.
Сега? Не е предишен славен ден.
Аз отговорих с прямота войнишка:

– Щом за родината душа тъжи
и щом за теб Русия много значи,
туй Свято Слово с главна напиши!
А ако ти се чувстваш другояче,

надраскай с малка.
                Що за „новост” там?
За тях ли,
                за другарите ми бойни?
Не го броя за грешка,
                просто тъй ще знам,
оценка без да пиша –
                кой си...

Припомнил си за бойния ни полк,
не оценявам как „родина” пишеш.
За друго е въпросът:
                знам с кого
на разузнаване не бих отишъл...


Ударения
СВЕЩЕНА ДУМА

Съдба́та ру́ска на канта́р дели́м.
Вий вра́г или прия́тел сте й ту́ка?
– Как ду́мата „роди́на” да реди́м:
да пи́шем с гла́вна или с ма́лка бу́ква? –

зада́де ми въпро́с обикнове́н
еди́н добъ́р мой учени́к с възди́шка.
Сега́? Не е́ преди́шен сла́вен де́н.
Аз отгово́рих с прямота́ войни́шка:

– Штом за роди́ната душа́ тъжи́
и што́м за те́б Руси́я мно́го зна́чи,
туй Свя́то Сло́во с гла́вна напиши́!
А ако ти́ се чу́встваш дру́гоя́че,

надра́скай с ма́лка. Што́ за „но́вост” та́м?
За тя́х ли, за друга́рите ми бо́йни?
Не го́ броя́ за гре́шка, про́сто тъ́й ште зна́м,
оце́нка бе́з да пи́ша – ко́й си...

Припо́мнил си за бо́йния ни по́лк,
не оценя́вам ка́к „роди́на” пи́шеш.
За дру́го е въпро́сът: зна́м с кого́
на разузна́ване не би́х оти́шъл...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Хорольский
СВЯТОЕ СЛОВО

Судьба России ныне на весах.
Скажите честно:
                враг её иль друг Вы?..
– Как нужно слово „родина” писать:
с большой, заглавной, 
                или с малой буквы?! –

такой вот задал мне простой вопрос
один мой ученик давно, когда-то...
Теперь? Не тот, что прежде, славный Росс.
Я так ответил, с пряминой солдата:

– Отчизну любишь, предан Ей душой
и для тебя Россия много значит!..
Пиши Святое Слово То – с большой!
А, ежели ты чувствуешь иначе? –

Царапай с малой.
                Эка „новизна”?
Для тех,
              кто брал и крепости и доты!?
Ошибкой не сочту,
                а – просто – буду знать;
оценку не снижая, –
                кто – ты?...

Однополчан своих я вспомнил – ряд!..
Плевать на закорючку ту – отметку.
Вся суть в другом:
                с таким, как говорят, –
я ни за что бы не пошёл в разведку!...

               2010 г.

http://www.stihi.ru/2013/10/10/7558




---------------
Руският поет и публицист Виктор Хоролски (Виктор Петрович Хорольский) е роден на 17 декември 1925 г. в гр. Армавир, Краснодарския край. Пише стихове от ученическите си години. Участник е във Великата отечествена война. Завършва литературния факултет на Ленинградския педагогически институт „А. Херцен”. Над 26 години работи като учител по руски език и литература. Публикува поезия, проза и публицистика в издания като „Отчизна”, „Молодая Гвардия”, „Крестьянка”, „Семья и школа”, „Дон”, „Правда”, „Советская Россия”, „Русский вестник”, „Ветеран”, „Комсомольская правда”, „Родина” и др., в литературни алманаси и антологии като „Ставрополье”, „Литературный Кисловодск”, „На пороге 21 века” и др. Автор е на пет стихосбирки, на книга с разкази, книга за деца и книга с пътеписи. Старейшина е на поетичните кръгове в Пятигорието и Северен Кавказ. Умира на 20 март 2018 г. в гр. Кисловодск.