Уходят актёры... уходят актёры...
И блекнут созвездья, и падают
зори...
С билетом на поезд,
садясь в самолёты...
И так устремляются в Вечность полёты.
Верхом, на скаку, в стратосферу врываясь,
Улыбкой твой дом на ветру озаряя,
Уходят, воздвигнув прекрасные храмы,
Иль в схватке смертельной поймав девять граммов...
В грязи на висках и по горло в болоте...
Уходят, как все мы уходим с работы...
Уходят, бросаясь то в бурные реки,
Кого-то спасая, кому-то — помехой,
Кому-то срезая в ту пропасть пунктиры,
Кого-то толкая в кручиницу мира!
Кому-то претя перед злом сгибать спину,
Кому-то копая пошире могилу...
Уходят, скользя по крутым перевалам,
по тропам, по трапам, по тронам, по тралам...
Уходят в пространство, бездонно, безвидно...
На столике кофе... дверь настежь открыта...
Актёры уходят... возможно ли это?
Где солнце заходит, где прячется лето,
Где синяя даль облеклась кружевами...
Там души текут многоцветными снами...
А сущим земным — собирать те рубины;
Поющие души звучат в их картинах:
Актёры уходят лишь телом со сцены —
Как Феникс из пепла, над миром их гений...
30.09.13
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАТО ФЕНИКС
Актьорите чезнат... Актьорите чезнат...
Помръкват съзвездия, залези звездни...
С билети за влак, в самолети, далечно...
Отиват си устремно с полета Вечност.
Ездачи са те, в стратосфера препускат,
усмивки в дома ти по вятъра пускат,
отиват си, дали позлата на храма
и взели след смъртен двубой девет грама...
До гърлото в блато и с кал слепоочна
отиват си, милите, простичко, точно,
към буйни реки по прощални пътечки,
спасявайки някой, за някого пречка,
на някого късайки в пропаст пунктира,
обливайки някого с мъка всемирна,
възпирайки някого гръб да превива,
дарявайки някого с гроб по-обширен...
Отиват си кротко по стръмни превали,
пътеки, подмоли, победи, провали...
Отиват в бездънни места непознати...
Кафето на масата... Зее вратата...
Актьорите чезнат... Нима е възможно?
Със залези, с краткото лято тревожно.
Там синята вис е в дантели, там даже
душите текат в многоцветни миражи...
С делата си земни събрали рубини,
душите им пеят в съдби и картини –
актьорите тръгват си телом от сцена,
но Феникс безсмъртен е техният гений...
Ударения
КАТО ФЕНИКС
Актьо;рите че;знат... Актьо;рите че;знат...
Помръ;кват съзве;здия, за;лези зве;здни...
С биле;ти за вла;к, в самоле;ти, дале;чно...
Оти;ват си у;стремно с по;лета Ве;чност.
Езда;чи са те;, в стратосфе;ра препу;скат,
усми;вки в дома; ти по вя;търа пу;скат,
оти;ват си, да;ли позла;та на хра;ма
и взе;ли след смъ;ртен двубо;й де;вет гра;ма...
До гъ;рлото в бла;то и с ка;л слепоо;чна
оти;ват си, ми;лите, про;стичко, то;чно,
към бу;йни реки; по прошта;лни пъте;чки,
спася;вайки ня;кой, за ня;кого пре;чка,
на ня;кого къ;сайки в про;паст пункти;ра,
обли;вайки ня;кого с мъ;ка всеми;рна,
възпи;райки ня;кого гръ;б да преви;ва,
даря;вайки ня;кого с гро;б по-обши;рен...
Оти;ват си кро;тко по стръ;мни прева;ли,
пъте;ки, подмо;ли, побе;ди, прова;ли...
Оти;ват в бездъ;нни места; непозна;ти...
Кафе;то на ма;сата... Зе;е врата;та...
Актьо;рите че;знат... Нима; е възмо;жно?
Със за;лези, с кра;ткото ля;то трево;жно.
Там си;нята ви;с е в данте;ли, там да;же
души;те тека;т в многоцве;тни мира;жи...
С дела;та си зе;мни събра;ли руби;ни,
души;те им пе;ят в съдби; и карти;ни –
актьо;рите тръ;гват си те;лом от сце;на,
но Фе;никс безсмъ;ртен е те;хният ге;ний..