Какво съм аз за теб? Звезда ли,
с лице сред кестенови клони,
та в нощи южни да запаля
любов и страст. И с нежен пламък
да изгоря в теб всички брони.
Какво съм аз за теб? Брега ли,
където си прибой всевластен.
Ту вълнолом за чувства-мълнии,
ту плаж с мечтания изпълнен -
убежище на блян за щастие.
Или пък съм дърво крайпътно
в ден юлски с изворна прохлада?
Далеч от суета и тътен
ти като в сън да молиш глътка -
за жадната душа наслада.
А може би съм аз тревичка,
която ти не забеляза?
С табун от думи я прегази,
но тя не стря да те обича
след смерчове от ледни фрази.
Какво съм аз за теб? Не зная.
Но ти по пътя ми лиричен
не си за мен земя случайна.
И в плен на твоята омая
аз зная: ти за мен си всичко.