„ВЫ И МЫ”
Юрий Васильевич Грунин (1921-2014 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВИЕ И НИЕ
Нас погребват без почести, без ритуали.
Некролози не пишат, ковчег липсва тук.
Над пленените няма души заридали!
Посинял разсъблечен безименен труп.
Вас погребват ви своите, живите наши.
На редици, под строй, изравнени с отвес.
Здрави кръстове с каски над гроба, да плашат
мисълта на Русия под каските днес.
Е, а ние? Какво ли от нас ще остане?
Зад верига зловеща от смърт и лица?
За семейни – деца и вдовици са памет.
Ние, младите, сме без жени и деца.
Нас – в траншеята, в ямата вкупом ни мятат.
Ни звезда, ни могила, ни кръст над пръстта.
Сякаш тук ни е нямало нас на земята.
То какъв ти живот, щом е лоша смъртта...
* Мисли на поета-фронтовак, живял във фашистки плен.
Ударения
ВИЕ И НИЕ
На́с погре́бват без по́чести, бе́з ритуа́ли.
Некроло́зи не пи́шат, ковче́г ли́псва ту́к.
Над плене́ните ня́ма души́ зарида́ли!
Посиня́л разсъбле́чен бези́менен тру́п.
Ва́с погре́бват ви сво́ите, жи́вите на́ши.
На реди́ци, под стро́й, изравне́ни с отве́с.
Здра́ви кръ́стове с ка́ски над гро́ба, да пла́шат
мисълта́ на Руси́я под ка́ските дне́с.
Е́, а ни́е? Какво́ ли от на́с ще оста́не?
Зад вери́га злове́шта от смъ́рт и лица́?
За семе́йни – деца́ и вдови́ци са па́мет.
Ни́е, мла́дите, сме́ без жени́ и деца́.
На́с – в транше́ята, в я́мата вку́пом ни мя́тат.
Ни звезда́, ни моги́ла, ни кръ́ст над пръстта́.
Ся́каш ту́к ни е ня́мало на́с на земя́та.
То какъ́в ти живо́т, штом е ло́ша смъртта́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Грунин
ВЫ И МЫ
Нас хоронят без почестей, без ритуала.
Похоронок не пишут и в гроб не кладут.
Хоть одна бы над пленным душа зарыдала!
Синий труп безымянный раздет и разут.
Вас хоронят свои же, живые пока что.
Вас – рядами, как в строй, под отвес-ватерпас.
И по струнке кресты, и на каждом по каске,
чтоб Россия боялась под касками вас.
Ну а мы? Что от нас уцелеет на свете?
Кто узнает о цепи зловещих смертей?
У женатых останутся вдовы и дети.
А у нас, молодых, нет ни жён, ни детей.
Нас – на свалку, в траншею, внавал, как попало.
Ни звезды, ни креста, ни кола, ни бугра.
Будто нас вообще никогда не бывало.
Что тут жизнь, если даже и смерть недобра…
http://stihi.ru/2011/02/09/9910
---------------
Руският поет и писател Юри Грунин (Юрий Васильевич Грунин) е роден на 26 май 1921 г. в гр. Симбирск. Учи в Художественото училище в Казан (1937-1941 г.). Пише стихове от 15-годишен, публикува поезия от края на 30-те години на ХХ в. По време на Втората световна война е воювал на Северозападния фронт; прекарва три години в немски плен (1942-1945 г.) и десет години в сталинските лагери в Усолаг и Степлаг. След освобождаването (1955 г.) работи като архитект и художник-оформител, публикува стихове в списания, алманаси и антологии като „Сибирские огни”, „Новый мир”, „Октябрь”, „Огонек”, „Советская женщина”, „Волга”, „Простор”, „Слово”, „Андрей”, „День поэзии”, „Средь других имен”, „Следопыт Средней Азии”, „Строфы века” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР и на Съюза на писателите на Казахстан, член е на редакционните съвети на в. „Апта” и сп. „Нива”. Автор е на стихосбирките „Пелена плена” (1993 г.), „Моя планида” (1996 г.), „Спина земли” (1999 г.), „По стропам строк” (1999 г.), „Предсмертие” (1999 г.), „Фантасмагория бытия” (2002 г.), „Фантасмагория бытия (продолжение)” (2003 г.), „Предсмертие” (2008 г.). Живее със семейството си в гр. Жезказган в Казахстан, където пише своя автобиографичен роман „Живая собака”. Умира на 25 април 2014 г. в гр. Жезказган.