Звуци. Звуки. Перевод на болгарский язык

Андрей Корсаров
Звуци /творческа лирика/

Нощта наметна черно покривало,
яви луна в размазано петно
и кротна вятър, който беше хала,
която драска с клони по стъкло.

Едва-що стана звънка тишината
и - във звъна й зароди се стих.
Уж спиш, но сън наужким ти е пратен -
там звънкост следва звук възглух и тих.

Стократно те в мелодия се сливат.
Как най-добрия звук да избереш
от рими куп - огърлица красива,
нанизани в тетрадка по солфеж?

Докато слезе най-добрата рима,
ще бутне изгрев нощната мъгла.
И - ято разнозвучия подминал.
ще тропне с клон пак вятър по стъкла.

Перевод на болгарский язык Галины Ивановой


Оригинал:

ЗВУКИ (творческая лирика)

Ночь обернулась чёрным покрывалом,
Зажгла луны размытое пятно,
Угомонился ветер-завывала,
Устав царапать ветками окно...

Чуть тишина становится звенящей —
Под нежный звон рождаются стихи,
Как будто спишь, но сон — не настоящий,
Он весь из звуков — звонких и глухих...

Они стократ в мелодии сольются
И трудно выбрать лучшую из ста,
Нанизывая рифмы, словно бусы,
На нотный стан тетрадного листа.

Пока нисходит лучшая из лучших,
Уже рассвет рассеет ночи мглу
И, прогоняя стайку разнозвучий,
Вновь стукнет ветер веткой по стеклу...

© Aндрей Корсаров