Вечер. Вечер. Перевод на болгарский язык

Андрей Корсаров
ВЕЧЕР

Намята вечер града уморен
и с мрак обвива дворовете тихи.
Загръщам твоите рамене -
така в прегръдка цяла те скрих.

Притихва глъчката, а после ехтежът,
замират мравчият дом и гнездата.
Припукват само единствено свещите
и тишината така ни сродява.

О, как е хубаво да чуваш дихание,
да чувстваш: сърцата са във унисон,
с небе се прикриваш, като под стреха
и просто потъваш във общия сън...


Перевод на болгарский язык Елки Няголовой.


Оригинал:

ВЕЧЕР

Усталый город накрывает вечер,
Укутав мраком тихие дворы,
А я твои укутываю плечи,
В своих объятьях пряча от хандры...

Стихает плавно гомон бесконечный,
Вот замирает муравейник-дом,
Лишь в тишине потрескивают свечи 
И так роднит молчание вдвоём... 

Как хорошо, прислушавшись к дыханью,
Вдруг ощутить сердечный унисон,
Укрыться небом, словно звёздной тканью
И так уснуть... И видеть общий сон...

© Aндрей Корсаров