Пристигнах най-подир в Созопол! –
Окапал… цяла нощ на път…
На плажа върху пясък топъл
се сгромолясах като пън.
Погалваше ме нежно бризът
В скалите блъскаше прибой.
Край мене, гледам, се изнизват
рускинки млади все от сой.
Наблизо тъпа чалга в бара
гърмеше като на концерт.
Миришеше на сръбска скара
и на шкембе с чеснок* в оцет…
Дразнителите бяха доста,
но май заспал съм. Ставам: БрЯ! –
Гърбът ми в плам… Повтарях после
„Аз не живея: аз горя…”**
--------------------------------------------
* – чесън (рус.)
** – „Две души” ( П. Яворов)