Колко малко трябва да мога –
да чуя как бие сърцето ти,
да загърбя всяка малка тревога
и се вгледам високо в небето си.
Да тръгна през нощите будни
по гладка и светла пътека,
а когато във утрото съмне,
да се усмихна и дръпна пердето.
Да отворя очи за простори,
да ги затворя за мрака,
да тръгна по пътя нагоре
без страх и без да очаквам.
Да скрия няколко лъча,
през зимата да ме стоплят,
тежки думи когато се случат,
моята обич да не докоснат.
Колко малко трябва да мога -
малко, а колко е всичко.
Как тежи над мен небосвода,
когато не мога и всичко е липса.