Не смеем и да се докоснем -
държим се като йезуити.
Уж всичко между нас е просто,
а чувствата остават скрити.
И зад мотиви - все разумни -
в душите непокорно греят.
Забулваме ги с думи шумни,
а те - напук на нас - си тлеят.
И бликват в нощите безсънни,
подобно на поток планински.
Дорде отново се разсъмне
и...пак ги скрием йезуитски.
Така и ден, и нощ без мяра
си инквизираме сърцата.
А в нас пулсира крехка вяра,
че става любовта ни свята.