Минаваше край мен студен -
като японски влак забързан.
А аз - японска вишна - в плен
на самота - след тебе зъзнех.
И нито Кришна, нито Шива
очаквах мен да ме спасят
от мъката ми мълчалива,
от погледа ти - леден рът.
Мечтите като земетръси
задълго се рояха в мен.
Със тях като вълна възкръсвах,
очаквах паметния ден,
когато с цвят ще те поръся.
За да усетиш най-подир
как обичта ми земетръсна
пропуква твоя хладен мир!