Едно сърце

         ЕДНО СЪРЦЕ
Едно сърце,застанало пред мене-отпред,
Гледа ме, усмихва се жално и само мълчи.
Помислих си-дали е от камък или от лед?
Защо ли така страда?Какво ли го мъчи?
         
Разказа ми, че живее в мрак и сред  кавги,
Че иска да има много топлина и светлина,
За да може бързо ледът му да се стопи
И да усети поне малко човешка топлинка.
         
Подадох му  моите длани загряти
То колебливо закрачи, но се гушна в тях.
Сега очаква ледът от топлото да се стопи.               
То избра “топлинката”пред живота вмрак.