Дьявольщина
Йорданка Господинова
Как поймаю тот миг тишины,
Затеряюсь я в сумерках где-то ...
Блики звёзд и движенье Луны,
Там зима тихо плачет по лету...
Не досуг мне и не до добра,
Чтобы Дьяволу - пламенем в очи...
Я смеюсь, пробуждаясь от сна.
Еду в ночь, что мне утро пророчит..
День безумный, которым живу,
Где мечты на потом не оставлю...
Небо синее.
Здесь, наяву,
Шум волны себе явно представлю.
С грустью ждать возвращенье дождя,
Мы с тобой сумасшедшие люди...
Дал мне крылья ты ... Я часть тебя ...
Под дождём ...
В этом дьявольском чуде.
********************************
http://www.stihi.ru/2012/12/12/1205
"Дяволско"
Йорданка Господинова
Ако искаш вземи този миг тишина,
после дълго ме нямай във здрача си…
И сънувай звезди, и будувай луна,
дето зимно за лятото плаче…
Нямам време да бъда безкрайно добра,
щом съм пламък в окото на Дявола…
И съм дивия смях, който стряска съня.
Днес съм край, утре ново начало.
Ей такава, безумна, сега ме живей,
не оставяй за после мечтите…
Пожелай си небе.
И не казвай, недей,
че не помниш шума на вълните.
И не чакаш с тъга да се върне дъжда
в който с теб бяхме толкова луди…
Ти ми даде криле… Аз ти върнах страстта…
Беше дъжд…
Беше дяволско чудо.