Животът се сбърка, а после се скри
в хралупа на ялова видра.
Избягаха песните в тъмни гори,
че вредом косата си вирна
оная, косматата, с грозни очи,
заплюла поредната жертва.
Днес няма мъже, всеки гузно мълчи
и ляга в калта, и...залепва.
Бушуват ракиени бунтове днес
и стачки измислени. Тъпи!
На гроба си общ крокодилски ревем,
че сбъркахме заедно пътя,
по който се тътрим. Заспали овце,
с водачите –хищни хиени,
подскачаме дружно, па плеснем с ръце,
пореден Месия прегърнем.
А той си ни клати, защото търпим
и химни в прослава му пишем.
Прощавай, Българийо, но яко дим,
цветът ти от теб се изниза
на други държави да ражда деца
и други полета да сее.
На Шипка дали е спокойно сега?
Балканът дали още стене?
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Жизнь промелькнула и скрылась в ночи
В халупе у яловой выдры
И песня из темной дыры не звучит
И локон волос чей-то выдран.
Косматая выдра ужас в очах
Как она жизнь напугала
И вот они обе стоят и молчат
И чёрная ночь их приспала.
Пьяные толпы бунтуют с утра
Бессмысленны стачки и глупы
И перестать людям плакать пора
И сбросить оковы и путы.
Они повязали нас сонных овец
Все президенты гиены
С аплодисментами выйдет отец
Каждый Мессия вселенной.
Зачем мы проклятые терпим его
И гимны ему посвящаем
Прощай Мать-Болгария, дым над жнивьём
Твой цвет от тебя уезжает
В чужие державы в чужие края
И корни в тех землях пускает.
И так ли на Шипке спокойно сейчас?
И старый Балкан не стенает?