http://www.stihi.ru/2013/03/10/12093
До безкрайност
Йорданка Господинова
В очите ти въпросите са живи
и бавно догоряват със нощта…
Научих се със теб да съм щастлива,
научих се със тебе да летя.
И няма как различно да се случи –
това небе е вече благослов.
Светът навън навярно пак се учи,
как се осъмва с клетва във любов…
И как в мечти, до лудост премълчани
се ражда път, по-стръмен от преди.
Понякога го плащаме със рани
в които даже залезът кърви…
А той загърбва старите тревоги.
Простил е всички грешки и вини,
щом в погледата ти до безкрайност мога
да отболявам всички тишини…
****************
Литературный перевод с болгарского
стихотворения
Йорданки Господиновой
"До безкрайност"
"До бесконечности"
В твоих глазах ещё вопросы живы
и ночь неспешно стала догорать...
Я научилась быть с тобой счастливой,
Я научилась над землёй летать.
Но что-то важное вот-вот произойдёт -
пусть небо нас с тобой благословит.
Мы заново мир дивный познаём,
Клянёмся в вечной пламенной любви ...
И, как в мечтах сокрытых и безумных,
возник крутой загадочный вираж.
Расплата за холодный лик фортуны -
зарёй кровавой раненый пейзаж.
Уйдут тревоги, в дымке растворяясь.
Забудутся ошибки и вина,
когда в глазах я бесконечно отражаюсь,
сопутствует всегда нам тишина ...