Перевод с болгарского языка на русский язык:
Ангелина Соломко
Империи все зиждутся войной!
Мир трусостью и слабостью заражен!
И миру нужен, нужен свой герой –
Негласна сатанина пропаганда!
Пегас, нейтрон успешно оседлав,
Готов трубить о битвах ежечасно.
...поэту ль воспевать ли смертный час?
И в прозе смерть не менее ужасна!
Война – то мост, скрипучий и худой,
Над пропастью правителей заблудших;
Кто смотрит пристально в глаза „косой”,
Того она похитить может душу...
След подвига, след злобы роковой,
Как рикошетом... требует оброка...
Геройство в смерти? Что ты, друг, ты мой!
Бесмысленна всегда смерть и жестока!
Оркестры их отвагу воспоют,
Цветы места покоя увенчают...
Наградой высшей за их скорбный труд –
Смерти Мечи на Сохи переплавить!
*************************************************
Красимир Георгиев
ВОЙНА
Империите се градят с войни!
Мирът е за страхливите и слабите!
Героите ги помнят! А дали
не е измислил тези мисли дяволът,
обяздил своя атомен Пегас,
възпяващ бойните поля на времето...
Но няма поетична смърт, смъртта
е винаги на прозата творение.
Войната – крехък мост над пропастта,
със страстна блудна власт ще ни прегърне,
но ако гледаш дълго към смъртта,
тя скоро с поглед свой ще ти отвърне.
След подвиг ли, или след зла съдба,
отправяме се в същата посока.
И няма героична смърт, смъртта
е винаги нелепа и жестока.
Венци красят безстрашие и страх,
фанфари паметно благоговеят.
И ще се помни дълго таз война,
но не и от воювалите в нея.