В шубрака, неведнъж ранена птица,
рисувах тихо с човчица сърца,
покривах ги с листо,окъпвах ги в сълзица
и сгушвах се край тях във самота.
Перце откъсвах мълком и оставях
дар в спомена на миналия ден,
кръвта по раните измивах и забравях,
щом някой се нуждаеше от мен.
С усилия политах, давах, чуруликах,
на другия отнемах тежестта,
а после пак сама във себе си отлитах,
рисувах скрито с човчица сърца...