Гъделичка ме в миглите вятърът,
търкулва ми в скулите смях,
безгрижни, уморени от чакане,
бели облаци край слънцето спят.
Пак рисувам безброй слънчогледи.
(Все към Ван Гог сетивата пълзят)
Малки палми - в резеда сладоледи,
моите мисли ревниво следят.
Кафето близко предлага разхлада,
но аз искам само чаша абсент
и в лъжичка кубче захар да паля,
и да пия любовта ти към мен.