Не мога да ти бъда образ,
в който да се вгледаш всекидневно,
нито да съм чашата причастие
винаги, когато ти е гневно.
Не мога да попивам все сълзите,
когато устните ти са далеч от мен,
не мога да завиждам на жените,
за ласки борещи се с твоите ръце.
Не мога да съм много по-различна
от всичкото, което съм сега.
Не го ли знам? Обичаш нелогично?
Ех, клетнико! Обречен си! Ела!