Пламен Сивов

Наталья Викторовна Лясковская
Перевод с болгарского
НАТАЛЬИ ЛЯСКОВСКОЙ

ПЛАМЕН СИВОВ — родился  9 августа 1970 г. в Сливене. Закончил там же английскую гимназию, учился в Софийском университете на факультете права. Некоторое время учился в Америке. Работает в православном фонде.

 вlues on 42nd Street

Черен е негърът. Лепне джазът по пръстите,
лъска топлото злато на сакса,
дълго целува дебелите устни -
Носи спомен неясен за полята памукови,
за товарния влак, който тича на юг -
към дома, към дома...
(Но това е история стара, съмнителна,
тъй нелепа в Ню Йорк, сред такситата жълти,
сред стъклата от залез опалени
и от жегата, юлската жега).
Черен е негърът, черен е -
като цевта на парчето опасна стомана
в джоба на малкия мълчаливец от Харлем,
който ченгетата тъй дълго търсиха
да го спрат, Боже мой, да го спрат...
Благодетелят-просяк уморен се обляга
на бетона горещ, на Манхатън в сърцето
и раздава ни щедро свойто знание тайно,
тази стара наука, която се учи
в кварталите крайни и черните църкви.
(А Хъдсън, реката, индианци сънува
и говори със него, само със него).
Черен е негърът, черен е -
като опушен вагон от метрото
в най-крайните спирки,
Но тъгата е синя,
тя тече над комините,
полудяла от blues по океана безбрежен
и небето,
където
свършва Америка,
свършва Америка.

БЛЮЗ  42 УЛИЦЫ

Черен негр. Липнет джаз к его пальцам,
ласкающим теплое тело сакса.
Толстые губы целуют долго —
тянут из памяти плантации хлопка,
товарный вагон, идущий на юг —
домой, домой, скорей, мой друг…
(История старая, мы-то знаем,
рабы-эмигранты первой волны,
она так нелепо звучит в Нью-Йорке,
где желтые такси, Freedom на пригорке,
где стекла закатом опалены
и зноем, июльским зноем).

Черен негр, черен —
как ствол вороненой стали
в кармане угрюмого мальца из Гарлема,
которого копы так долго искали,
(опять эта черная тема,
но блюз не имеет права спешить)
чтоб пришить, Боже мой, чтоб пришить…
Благодетель-нищий ложится, измучен,
в сердце Манхеттена на жаркий бетон
и древнюю тайну всем дарует он —
её учат в гетто и черных церквях.
При закрытых дверях…
А заканчивают курс в больницах,
не в силах назвать своё имя.
Но Хадсон, река, лишь индейцам снится
и говорит только с ними.

Черен негр, черен —
как прокуренный вагон метро,
ныряющий в нутро
самых зачуханных станций.
Но тоска его голубая
легко преодолевает
дистанцию
от ошарашенных блюзом крыш —
(тут пересадка) — океан без края и берега,
через пустошь жизни и смерти тишь
к небесам —
там кончается Америка,
кончается Америка.

Alcohol

С очи на ангел ли прогледнах,
тъй отвисоко, тъй добре?
Смутих до смърт душата бедна.
Видях от ясното, от тясното небе
как долу, в падналия свят
сред дим и блудни песнопения
в забравени квартални кръчми
търкалят се пияни гении.
И помня как един от тях ми каза
с прегракнал от тютюна глас:
"Момче, животът ми угасва
като изхвърлен от балкона фас.
Грехът ме хвана с нежни пръсти,
целуна падналата ми душа,
усмихна се, обратно ме прекръсти
и сладостно ме залюля.
И вече сякаш свикнах с него,
не ме измъчва ни вина,
нито пък страх от адски мъки.
Умирам бавно - с всяка моя глътка
се причестявам със самата Смърт,
затуй, налей ми чашата отново
и моля те, бъди така добър,
в очите ми недей поглежда.
Забравих вече думата "надежда";
Утеха няма да ти дам,
че тук не мога да остана,
а пътя към дома не знам".

АЛКОГОЛЬ

Глаза ли ангела взглянули,
так свысока, так чисто, так прекрасно?
И душу тьмы перевернули,
Ведь с неба видно слишком ясно:
внизу вон, в этом падшем мире,
вопя в дыму срамные песнопения,
в корчмах квартальных корчась, как в сортире,
себя хмельные опускают гении.
Один из них сказал мне как-то
(был голос хрипл от курева дешевого):
«Эх, парень жизнь моя погасла
окурком — швырк с балкона!»
Он прожевал
слова как закусь: «Грех балует,
берет меня легко перстами нежными
и в душу грешную целует,
и крестит задом наперед, и смежит вежды мне:
бай-бай, качай, о тьмы услада…
Привык к нему я и вины не ведаю,
и по фигу мне муки ада,
когда я с дьяволом и так всю жизнь беседую.
Я умираю понемногу,
что ни глоток —  на Смерть саму причастие,
а потому  налей мне снова.
Но не смотри, прошу, в глаза сейчас ты мне!
Надежда — это слово ложно.
Утешить нечем. Всюду муть хмельная.
Здесь оставаться невозможно.
Дороги же домой
не знаю».

*   *   *
…бесът си отиде от мен.
Страшно зее раната
там, дето беше жилото му.

*   *   *
…Вышел бес из меня.
Страшно зияет рана
там, где он прежде сидел.