VII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2012/05/13/940
Работа заняла 2 МЕСТО и Диплом II степени на VII МК
http://www.stihi.ru/2012/08/03/6387
"ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ"
ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ.
Нощта е скрита под крилото му.
И мама в тъмното се взира.
Не спи.
Студено й е.
В тишината е заслушана.
Още е рано печката да пали
и съчките да чупи с нервни пръсти…
Ще постои във мрака
и с мъртвите ще си говори.
Във тези часове на дявола
те винаги я навестяват.
Не може да отиде да ги види
там, на гроба,
със кошница храна,
с бутилка вино,
защото са високо и далече.
Краката вече я не слушат,
бастуна все си губи
и вятърът пиян не я подкрепя.
Петелът още спи
и много е студено.
Ще стане мама
и ще драсне клечката кибрит,
Във тъмното към пътя ще се взира,
дордето слънцето със нокът розов
на малкия прозорец не почука.
_________________________________
Първолета Маджарска
"ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ"
"Еще спят петухи"
Перевод с болгарского
С. Мурашевой
Ещё молчат в деревне петухи.
Ночь скрыла всё своим крылом.
Смотрела мать на сумерек штрихи.
И не могла забыться сном.
Ей зябко было.
Вслушивалась в ночь.
Не торопилась зажигать очаг,
сжимая пальцы, страх теснила прочь...
Но в темноту боялась сделать шаг
И мертвые вот-вот заговорят.
Нечистой силы наступило время.
Ведь в январе нет дьяволу преград.
Идти туда – безумные стремленья.
Надгробья
И корзиночка с едой,
Вина бутылка,
Тяжкая дорога,
Не слушаются ноги – час ночной,
Потерянная палка и тревога.
Сбивает ветер с ног, опоры вовсе нет.
Спят петухи
И холод разбирает.
Мать чиркнет спичкой
И займется свет,
Дороги не видать, всё темнота скрывает,
И солнце розоватыми лучами
Не потревожит тёмными ночами.