Снегът отново е превзел
с войски от студ и скръб душата.
Потръпващ в овехтял шинел,
прегръща вятър самотата.
Предали се във зимен плен,
затихват сякаш всички страсти.
И - ручейче под нежен клен -
струи отминалото щастие.
Но пориви със слънчев глас
прогонват в мен войските ледни.
Прозрял нетрайната си власт,
снегът сънува слънчогледи.
11.01.2013