Красимир Георгиев
ОДИНОЧЕСТВО
Тоска глубоко тлеет, неизменно,
Она затаена в твоих очах,
Как грусть планеты нашей во вселенной,
Как светлячок, мерцающий в ночах.
Текут часы в часах песочных снова,
И длинные дожди ткут новый день…
Но больше рядом нет плеча мужского –
Он от тебя ушёл... исчез, как тень.
Перевел с болгарского Олег Демченко
Красимир Георгиев
ЖЕНА БЕЗ СЯНКА
Дълбока мъка е в очите ти стаена,
дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.
И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд...
Съдбата на едно ребро Христово –
жена без сянката на мъж.
Написано 05.05.1969 г.ё