До Ада стигнах не заради тебе,
животът ни събра, за да обичаме.
Ограби ни онуй зловещо време
и после ни отхвърли. До отричане.
Виновни ли? Виновна е душата,
повярвала, че няма вечна зима.
Сърцето като вързан роб се мята
и търси обич, ала тя отмина.
Съсипано, изсипа се небето,
превърна тишината си в снежинки.
Целувахме ги жадно. Мимолетни
оказаха се дните ни. И мними.
Сипи си питие, Любов отчаяна,
сипи ми и на мен, кураж ми трябва.
Съдбата ни отхвърли, ала краят ни
не е тъй близо. Аз все още вярвам!