И днес
дъждът е с летен дъх,
поникнал в мокрите криле
на пеперуда.
Живее в тях
с мехурчетата чудни
на лятната сама дъга.
Римува в стих
след два
угасналата моя болка…
и сякаш вятър
от криле на сенки,
или избягал глас
по теб
в мъглата…
попива есенния здрач.
Ела…
Да пием нощното вино.
С далечни, весели
години.
Да падне леденият мрак.
От мокрите криле на пеперуда
да бъде нощният ни дъжд
една вълшебна лудост…
Да потече неуловим
над нас
светликът на луната.
В постеля от листа
и глас,
отминал с летния ни вятър…
Ела…
да завали отвън.
И пътя да изтрие
след тези паметни кристали
на копнежа,
когато есен лятото открадне.
И нощната безбрежност на града
остави
в твоята ръка
две
мокри
пеперудени
крила…