Тиха, топла лятна нощ
ме завари сред полето,
пръсна сякаш върху пош
ярките звезди небето...
Спрях омаян, мълчалив,
дъх стаил, в ръжта златиста,
а един познат мотив
ме приспа и ме пречисти...
И се вдигнах изведнъж
безтегловен нависоку -
над гори, над тази ръж,
вдън небето - най-дълбоко...
Сам се лутах без приют
аз по "пътещата млечни"
и усетях оня студ
звезден и космично-вечен.
След тува една звезда,-
може би, мечта-звездица
посред звездните стада -
на небесна колесница...
Стигна ме и спря пред мен.
Сетне, сякаш ме познава,
стопли ме... и уморен,
хвърли ме в полузабрава...
Слънчевият лъч едва
сутрин плахо ме докосна,
шепне ми ръжта слова -
свела се златисто-росна...
маи 2004
Сюжет:/летняя ночь/звёздное небо/во сне, в полёте встретил свою мечту/мы были вместе/короткий сон растаял, а вокруг - степные травы колыхались на ветру.../