И няма богове, и няма ерес -
обрасли са пътеките в душите.
Не трепка даже някаква химера
за твое оправдание, защита.
А само с хляб не искаш да живееш,
макар че все за него губиш сили.
И сред самум, в пустинята вилнеещ,
минаваш с издържливост на камила.
С душа - и кръст, и Луцифер познала,
сред дюните житейски неизтляла,
пак търсиш за духа Небе, Начало -
или миражна лястовица бяла.