VII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2012/05/13/940
Сън
Тази нощ ме завари навън
и къде съм заспала - не зная,
но сънувах най-странния сън -
бях на гости при Господ във рая.
Шаренееше горният свят,
като кърпа моминска извезан,
а в средата на чудния град
се разливаше дълга трапеза.
Наредени мъже и жени
тежко вдигаха пълните кани.
Всички праведни в земните дни,
дето Господ на пир е поканил.
А направо умирах от глад
и се молех и мене да пуснат
на трапезата в божия град
хапка само от Господ да вкуся.
Боже! Никой не каза:"Седни,
тоя свят на добро е научен."
И се свих премаляла встрани
до едно недохранено куче.
Старо псе като райски клошар
и с език от помията локал,
но с очите на верен другар
само то даде своя си кокал.
А когато луната изгря
и студът по гърба ми зачопли,
милостиво до мене се свря
и през цялата вечер ме топли.
Беше най-идиотският сън,
дето само на мен ще се случи,
но денят ме посрещна навън.
А във скута ми - вярното куче...
=========================================
Прошлой ночью мне снился диковинный сон.
Странным образом я очутилась в раю,
Будто Бог пригласил изучить эталон
доброты, отведенной на долю мою.
Я увидела горний таинственный свет,
освещающий город чудесной мечты,
там мужчины и девы не ведали бед,
ибо знали на память скрижали святых.
В замке Бога за трапезой равно сидят
и крестьянин, и лорд, и бездомный клошар,
не считают ни званий, ни тщетных наград,
не мусолят хвастливый и гордый пиар.
И дворнягу не гонят пинком от стола,
кто умеет поддерживать дух доброты.
Та бродяжка средь нас безотрадно жила,
Дом ей были задворки и грязный пустырь.
И меня принимали без лишних обид.
Благодатно сиял согревающий свет,
Но я знала, что тело моё ещё спит,
И я чудом живу, не в реальности, нет.
И ещё бы спала, но приветствовал день.
Мне пора - прошептала моя голова,
Каково же - мелькнула легчайшая тень, -
та дворняга лизнула мне руку - Вставай!