И тази буря, знам, че ще отмине,
подвластна на неписан стар закон.
Ще скрия мъката зад реч гримирана,
ти ще преминеш на победен кон.
Ще търся аз покоя на звездите,
ти ще се къпеш в бляскав славослов.
Аз - с белите въздишки на брезите,
ти - с гордостта на снежен връх суров.
А външно ще сме толкоз прозаични,
че даже скуката уши ще изчерви.
Ще продължиш с успехи да се кичиш,
в мен, есенна, тъгата ще кърви.
В лотарията земна ни се пада
да срещнем любовта със дъх на лед.
Аз вече си запазих място в ада,
а ти наблизо - ще си ми съсед!
10.12.2012
Когда уходит любовь
Перевод с болгарского Людмилы Снитенко
Взыграется буря, но скоро пройдет,
Согласно земным переменам.
Я спрячу тоску под морщинки забот,
А ты на коне пройдешь белом.
Я буду искать покоя у звезд,
Ты будешь сверкать в славословье.
Я - вздохом приникну к дыханью берез,
Ты - гордо взойдешь на верховье.
Пусть все прозаично по жизни идут,
Что уши от скуки краснеют,
Ты верным успехом украсишь свой путь,
Во мне - грусть листвой заалеет.
И в жизни мне выпал счастливый билет
С любовью...но льдами богатой,
В раю для нас места, я думаю, нет, -
В аду ожидает расплата.