Синя луна, толкова синя,
сякаш морето се впива във нея.
На масата пълна чаша с тъга,
ако заплача, и тя ще прелее.
Тъмна нощ, толкова тъмна,
а е тихо, само вятър я реже.
Ако мога без теб да осъмна,
ще открия във утрото нежност.
Празна стая, толкова празна,
по стените сенки от минало.
Прозрачни са, а ми разказват
как небето е вече изстинало.
Няма врата, толкова няма,
точно тя да говори ми липсва.
Луната е бяла само за двама.
Тази нощ синьо разплисква.