Авторизованный перевод Инессы Соколовой
ЧЕРТОВСКОЕ ИСКУССТВО
В каждый миг вечерней тишины
вспоминаю с теплотой о лете…
Звезды снятся, происки Луны...
Но сейчас зима, в другом все цвете.
Стать не хочешь прежним, дорогим,
Дьявол видится тебе во взоре…
Смех во сне, желанью вопреки.
Трудно жить с непониманьем, в ссоре.
Да, во мне безумие живет,
не способна жить я, не мечтая.
Небо манит и души полет,
звуки моря, как волна ласкает.
Я мечтаю, чтоб вернулся дождь,
и опять с тобою впасть в безумство.
Окрылил меня в такую ночь.
Танец и...
чертовское искусство.
---
Оригинал
ДЯВОЛСКО
Йорданка Господинова, България
http://www.stihi.ru/2012/12/12/1205
Ако искаш вземи този миг тишина,
после дълго ме нямай във здрача си…
И сънувай звезди, и будувай луна,
дето зимно за лятото плаче…
Нямам време да бъда безкрайно добра,
щом съм пламък в окото на Дявола…
И съм дивия смях, който стряска съня.
Днес съм край, утре ново начало.
Ей такава, безумна, сега ме живей,
не оставяй за после мечтите…
Пожелай си небе.
И не казвай, недей,
че не помниш шума на вълните.
И не чакаш с тъга да се върне дъжда
в който с теб бяхме толкова луди…
Ти ми даде криле… Аз ти върнах страстта…
Беше дъжд…
Беше дяволско чудо.
http://stihi.ru/rec.html?2012/12/12/12280 - отклик автора