Автор: Йорданка Господинова
Авторизованный перевод Инессы Соколовой
МОЛИТВА
Вспоминаю я забытых предков,
в их глазах тяжелая печаль.
Обожглась слезой соленой, едкой:
всех ушедших бесконечно жаль.
Догорают свечи. Свет под утро
падает на бледные уста,
В них тоска безумною лахудрой,
с болью и несчастьем у креста.
Набралась ли мудрости в тот день я?
Стану ли разумней от того?
В синеве разодранного неба
обрету ль прозрение, покой?!..
Голос боли, впереди – дорога,
птицы в небе что-то мне кричат…
А когда заглушится тревога,
грезы с прежней силою кружат.
МОЛИТВА
Йорданка Господинова, България
http://www.stihi.ru/2012/11/20/11442
Гласът на хиляди забравени предци
догаря във очи, до лудост тъжни…
И сякаш тишината се рои.
И бавно се процежда в неми пръсти,
които палят утрото във свещ.
Те спират върху две шептящи устни
надежда, спомен или…луд копнеж.
В нощта забързан изгрев ще препусне,
но ще дари ли с мъдрост този ден?
Дали ще бъде разумът начало?
И синьото в раздраното небе
дали отново ще осъмне цяло?!...
Гласът на болка, плисната без път
надвиква даже птиците в небето…
А щом заглъхне този дрипав свят
ще има ново място във сърцето.
http://www.stihi.ru/rec.html?2012/12/12/13665 – отклик автора