ЕСЕННА СРЕЩА
Защо при теб
на тази маса,
във късна есен
съм приседнал?
Не се опитвай
да ме излъжеш –
аз този филм
съм вече гледал.
Помислих си,
че ти е трудно
сама –
във дните сиви...
Но се оказа,
че греша,
сълзите на дъжда
са те увлекли.
Забравила си
всички дни,
които мамеха ни
със огньове.
Сега горят
във чуждите очи,
във чуждите надежди
и сълзи нечии.
Стоя присвит,
объркан и облечен
на твойта маса,
във късна есен.
Да, ще си тръгна,
прости,
аз своя път
отново сбърках.
Във чуждите прозорци
надникни,
ще видиш –
огньове светят.
А аз мълча.
А аз съм пуст -
оголен като клоните
на есенната вишна...
Превод от руски: Весела ЙОСИФОВА
ОСЕННЯЯ ВСТРЕЧА
Зачем к тебе
за этот стол
я поздней
осенью пришёл?
Зря не старайся
обмануть,
мне хорошо
известна суть.
Я думал,
что тебе трудней
одной –
в потоке серых дней.
Но, оказалось,
был неправ,
тебя лишь дождь
увлёк с утра.
Ты просто
позабыла дни,
когда манили
нас огни.
Они горят
в чужих глазах,
в чужих надеждах
и слезах.
А я, не сняв
с плеча бушлат,
сижу
у твоего стола.
Да, я сейчас уйду,
прости,
что вновь
ошибся на пути.
В чужие окна
загляни:
повсюду
светятся огни.
А я молчу.
Я нынче пуст,
как осенью –
вишнёвый куст…
Владислав Евсеев