Къде си ти, Българийо свещена,
предадена без бой, опустошена -
атракция в музеи етнографски,
мъждукаща в икони на зографи.
Изтичаш с емигрантските потоци,
пустееш - зло свърталище на смоци.
Забрави Ботев, песните на Вазов
и кърмиш щедро чалга на талази.
Под жертвения взор на Дякон Левски
съюзници - разбойници калесваш.
Държава на талантите безхлебни,
продаваща земята си на дребно.
Вървя през теб, по твоя път охулен -
нима ще бъдеш вечно лист отбрулен?
Слепецът Колчо води ме в Балкана,
горя с Хаджидимитровата рана.
Но вместо "кърваво" писмо,
изпращам есемеси:
"Къде си ти, Българийо, къде си?"
Куда идешь, Болгария святая?
Куда идешь, Болгария святая
Ограблена и предана без боя -
Музеи, твоя память вековая,
Тускнеют даже лики на иконах.
Исходишь в эмигрантские потоки,
пустеешь - зло уселось на пороги.
Забыты Ботев, и не слышен Вазов
Зато шансона щедро, как заразы.
Потупил взор свой жертвенный Диакон
Союзница - разбойникам и катам.
Страна талантов сирых в теплогрейке,
Продавшая державу за копейки.
Твоим путем бреду среди уставших
Не на всегда ты будешь лист опавший.
Герои Вазова ведут меня в Балканы,
Горят Хаджидимитровские раны.
И "эсемески" получают адресаты:
"Куда ты, милая Болгария, куда ты"?