Утро

               

По склона хързулна се утрото –  пляс! –
цамбурна краката си в локва дъждовна,
зачатка по пътя си с мокри подкови,
огряно от сънното слънце в анфас.

Небето сълзици  зарони без глас,
че облаци черни гнетят го отново.
Обсебен от вестника мъж е заровил
носа си в колонката „Златен пегас”.

Кафето му черно с каймака си бял,
изстинало вече, стои недопито.
Тълпата с чадъри набива копита.

Навъсен е всеки, унил, недоспал,
за работа бърза. Прелитат таксита…
Усмихнат, мъжът своя стих препрочита…

 = = = = = = = = = = = = = =

Превод:Борисова Ольга Михайловна

  Утро

По склонам скользит снова утро и – раз!-               
захлюпали в лужах холодных  ботинки,
подковами утро стучит по тропинке,
и солнечный луч освещает анфас.

И чёрные тучи плывут сотый раз,
беззвучное небо роняет слезинки.    
Мужчина уткнул нос пытливо в картинки
в газете с колонкою «Златен Пегас».

И чашечка кофе стоит недопита.
Толпа, пробегая, колотит копытом.
А он что-то в рубрике той изучал.

И каждый  прохожий – уныл, недоспал, 
спешат на работу. Такси пролетают…
С улыбкой он стих свой читает, читает...