Луната е жена

 

Aко някога облак скрие луната,
ти недей, недей да тъжиш.
Има нещо в звука, в тишината,
навярно и в нея тъгата гнезди.

Ако някога, щом небето  е тъмно
и не чуваш да шепнат звезди,
обърни се към своята мъдрост,
погледни я само с лунни очи.

Ако някога някой така е преминал,
че е докоснал света ти с ръка,
после спрял е в твойта ранимост,
носел е в себе си образа на жена.

А жената навярно е цяла луна
и когато тъгува зад облак, се крие.
Непълнолуние няма просто така…
Нужно е само облака да закриеш.